Алевити
Алевитите, наричани също алевии или алиани[1], са ислямско религиозно течение, представено в Турция, Балканите, Близкия изток (Сирия и Ирак), малки групи в Северозападен Иран.
Макар че се смятат за мюсюлмани, алевиите са разглеждани от сунитите като еретици поради култа им към Али ибн Абу Талиб и семейството му и особените им обичаи и ритуали. В някои отношения алевиите са по-близки до шиитите, но сравнително изолираното им съществуване в продължение на векове ги е обособило от основните шиитски общности. Алевиите са близки със сектата на алауитите, в Сирия, като термините имат общ корен.[2]
Алевиите са затворена общност и усърдно крият ритуалите си. Знае се, че са мистици и вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс, не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Жените се смятат за равностойни с мъжете – участват задължително в ритуалите, не носят фередже и шалвари (поне до неотдавна). Алевиите не посещават джамии и медресетата, защото в тях се преподава ортодоксалният сунитски ислям, а и защото на входа на джамия в Кербала в Ирак е бил убит от мюсюлмани-сунити един от техните най-почитани светци, Хусейн ибн Али, внук на пророка Мохамед и син на имам Али и Фатима. Като следствие на това, те са се образовали само в рамките на общността си, и това е довело до съхраняването на вярата и обредността им през вековете.
Алевийската теология е силно повлияна от хуманизма и универсализма. Основни верови принципи на алевиите са:
- любов и уважение към всички хора („Най-важното нещо не е религията, а да бъдеш човек“);
- толерантност към другите религиозни и етнически групи („Ако си наранил другиго, никаква полза няма от ритуалните ти молитви“);
- уважение към труда („Най-големият израз на вярата е да се работи“).
Стилизирано изображение на митичния вълшебен двуостър меч на Али „Зюлфикяр“
Произход
За произхода на алевиите има различни спорни хипотези, произтичащи от факта, че навсякъде алевиите споделят някои вярвания, обреди и обичаи с тези на местното, или древното местно население.
Къзълбаши
Къзълбашите са етническа група, която съставлява основната част от общността на алевиите в Турция и България. Броят на алевиите в тези две страни е съответно около 15 милиона души (80-те години на 20 век) и около 53 хиляди души (2001).[3] Къзълбаши се наричат и общностите от иранизирани туркмени, които се заселват в някои градове в Афганистан през 18 век.[4]
Бекташи
Бекташите са една от групите алевии, свързани със суфи-дервишите (проповедници), обединени в религиозен орден, появили се на Балканите през 15 век. Орденът е приет официално от османската държава, за да поддържа духа на османските войски и да помага за интегрирането на новозавоюваните народи в империята. Орденът на бекташите се занимава с възпитанието на младежите в еничарския корпус, което може да даде обяснение за някои християнскиелементи във вярата и обредността на алевиите. След разпускане на еничарския корпус през 19 век и избиване на голяма част от еничарите и бекташите-дервиши, оцелелите са се заселвали в близост до къзълбаши, поради сходните им вярвания и ритуали. Най-значителен брой бекташи се преселват в Албания.
Хипотези за произхода на алевиите в България
Първото изследване, правещо опит да изясни произхода на къзълбашите в България, е издадената през 1914 година „Народна вяра и религиозни народни обичаи“ на Димитър Маринов. Основавайки се на някои сходства в обичаите на къзълбашите и съседното българско население, Маринов стига до извода, че те са потомци на насилствено ислямизирани богомили.[5] Подобни хипотези, разглеждащи алевиите като произлезли от приели исляма българи или дори прабългари, имат привърженици и в наши дни.[6] [7]
Според преобладаващото днес мнение, поддържано от изследователи като Страшимир Димитров и Любомир Миков, основната част от алевиите са потомци на шиитско население, насилствено преселено в източните части на Балканския полуостров. Основание за тази хипотеза дават многобройните първични източници за насилствено преселване на шиити от Мала Азия, както и за значително присъствие на шиитско население още в началото на 16 век. Аргумент срещу насилственото или доброволно приемане на шиизма от местни християни е и враждебното отношение на османските власти към шиитите през този период. Затвореността и ендогамията на общините при къзълбашите, основната част от българските алевии, също не подкрепя хипотезата за ислямизиране на християнско население.[5]
Географско разпределение
Алевиите в Турция
Алевиите са най-голямото религиозно малцинство в Турция и според различни данни наброяват от 12 до 25 милиона души. Алевиите в Турция през 1915 г. спасяват арменци, а през 30-те и 50-те години на 20 век те самите преживяват малък геноцид. Въстанието Кочкири в Дерсим през 1920 г. е ръководено от местния къзълбашки елит и е жестоко потушено от турските власти. През 1937 г., под предлог, че в същия град уж има въстание, турците обкръжават града и убиват много арменци алевии, а други пращат в заточение. Фанатизирани турски ислямисти през 1993 г. изгарят живи най-видните им интелектуалци, събрани на един форум в гр. Сивас. В началото на Юли 2007 алевиите в Истанбул и гр. Сивас излязоха по улиците за да отбележат 14 г. от гибелта на интелектуалците си.
Алевиите в България
Карта на алевийските села в България
По данни от проучване на И. Меликоф от 1985 година, броят на алевиите в България е около 90 – 100 хиляди души. При официалното преброяване от 1992 година като шиити се самоопределят 83 537 души, а при преброяването от 2001 година – 53 021 души. Те са разпръснати в различни части на Източна България – Източните Родопи, Лудогорието, Добруджа, Герлово, Сливенско, Казанлъшко, Хасковско.
Обществена структура
Целият живот на алевиите в миналото протича в границите на общината (cem), която е построена на родова и религиозна основа. Всеки неин член се нарича талиб (talip). Алианите се отнасят един към друг като „братя“ (talip kardeşler).
Вярвания
Алианите са шиити, чийто социален строй през XII–XIII век е повлиян от организацията на суфийските ордени на бекташите. Преселени са в българските земи през 30-те години на XVI век.
Верската система на алианите в България смесва тюрски, ислямски, дуалистични (манихейство) и християнски характеристики (несторианство). Основната доминанта в нея е магията. Божии имена като Танръ (Аллах) и персонажи като Жълтия бивол или Господарката на черния вятър разкриват древен тюркски езически субстрат.
Алевиите при контактите си с християни отбелязват, че разликата между тях и християните е “толкова тънка колкото вътрешната ципа на лука”.
Ритуали
За разлика от сунитското мнозинство алианите не строят и не посещават джамии. Това отрицателно отношение към тези култови сгради се дължи на факта, че обожаваният от тях Али е убит от хадриджита Ибн Мулджам на 19 януари 661 г. при входа на джамията в Куфа. Той умира след два дни.
Алевиите не спазват поста Рамазан и пият алкохол, който е забранен от Корана.
Алевийската обредна система се подчинява на аграрния цикъл и включва много празници като Кьофюр и Хъдрелез, Пеперуда (за дъжд), Илинден, Ашуре (пост, различен от Рамазана), Харман тавъ (благодарност за реколтата), Саяджи (за плодовитост и здраве на добитъка), Кърклар или Невруз (в чест на 40-те шиитски апостоли), Тодоровден. Някои от тези празници запазват не само християнското име и дата на провеждане, но и езическата семантика, възприета и от християните. Те са свързани с травестия (ритуално преобличане) и смяна на идентичността (маскиране) допреди няколко десетилетия. В днешни дни не е останало нищо от този ритуал, а само слухове сред неалианите. В други празници е вложено чисто шиитско съдържание.
Членовете на джема имат специфични задължения. „Пабъчъ“ подрежда обувките на членовете по време на сбирката. „Атешчи“ запалва и поддържа огъня в стаята. „Сака“ доставя водата за готвене и пиене. „Гьозчи“ са наблюдатели, които предупреждават за външни хора и предотвратяват неприятности по време на сбирката. „Хадъм“ приготвят и поднасят ястията и напитките. „Саки-и баба“ налива ракията. „Кьоше ихтиярларъ“ са възрастните почетни членове, които не изпълняват никакви задължения, но образуват съвет. Един от тях е „тарикчи“, който носи свещената дюлева пръчка – символ на сабята на Али. Изкусен музикант, наречен „закир“, започва религиозните песни „нефес“ и танца „сема“.
Алевиите могат да станат членове на джема (tarikat). След като сключат брак, станат побратими (kafadar) и минат през обреда „тарик“ – ритуален бой с пръчка (боят с пръчка не е характерен за къзълбашите в Източните Родопи). Джемът се възглавява от бабà – уважаван от всички и грамотен мъж, чийто мандат е пожизнен и не се унаследява. Изборът на баба е на демократичен принцип, избира се от активните членове на джема. Без разрешението на бабàта не се провеждат семейни празници, не се строи къща, не се напуска селото. Това условие е нужно не за да упражни той деспотизма си, а за да може джемът да помогне на семейството. На свой ред всички членове помагат на бабàта в земеделската дейност.
Обред, наречен „тариктен гечирме“ (tarikten geçirme), се извършва дори върху покойници за очистване на тялото и душата от грехове. На него присъстват само активните членове на джема. На мъртвец се полагат 5 тарика.
Девойките и ергените имат отделни джемове, като новоприетите трябва да минат през различни изпитания (инициация), като бой с дъска (също не е характерна за региона на Източните Родопи), издържане на безсъние и др. Организират състезания по борба, драматизации на сценки, надпявания.
Побратимяване (kafadar dügünü) се извършва между две семейства на младоженци, които се уважават. Те избират един свой роднина за духовен наставник (mürşit). Той ги обучава на необходимите молитви, начина на провеждане на ритуала и характера на техните бъдещи взаимоотношения. Двете семейства никога не трябва да се карат и връзката им трябва да е по-силна от роднинската. Обредът представлява духовна „сватба“ и се извършва в четвъртък срещу петък (свещения ден за мюсюлманите) или в неделя срещу понеделник (начало на седмицата като добра поличба). След поклони пред бабàта четиримата лягат на земята и той ги минава през „тарика“, като движи дюлевата пръчка по три пъти от главата до петите им (това е алюзия за боя, прилаган в миналото). Пие се вино. На следващия ден празненството продължава с раздаване на дарове, пиене на ракия, четения на свещени текстове, песни и танци.
Всички ритуали, описани по-горе, са изчезнали до голяма степен под влиянието на демокрацията, модернизма и капитализма отчасти. В днешни дни алевийските села са модерни български села, в които се извършват ритуали на махали, но те не са това, което са били преди 70 години. Всичко е прозрачно и може да се види. Алевиите са отворена общност, живееща наравно с всички християни и други малцинства.
Свещени места
Гробницата „Демир баба теке“ в археологическия резерват „Сборяново“, близо до Исперих, Разградско, построена върху основите на старо тракийско светилище и християнски манастир, е едно от най-почитаните свещени места от алевиите и от други ислямски секти, както и от българи-християни. Вярва се, че в нея е погребан Демир баба (Тимур баба, Кара Демир, Демир пехливан, Тимур ата, Демир ага) – известен дервиш, живял през XVI век в земите на днешна Североизточна България. В Кърджалийско – Хъзър баба в с. Горна крепост, Саран баба в с. Болярци, Ибрахим баба в с. Чифлик, Сюрмели баджъ (женско) и Каиб баба в с. Звезделина[8]. Хасан баба и Къз баджъ (женско, от малкото открити тюрбета) и двете в с. Бащино. Али баба гр. Кърджали в двора на градската джамия. Налбант баба и Ибрахим баба с. Равен. Елмалъ баба с. Биволяне. И тюрбето в с. Оброчище, общ. Балчик, Ак-Язълъ Баба. Култово място за поклонение на алевийската общност е и тюрбето на Отман баба – Хасковско и гробът на Теке баба в русенското село Ботров. В с. Крумово, област Варна са тюрбетата на Сачлъ баба и Кочлу баба.
Източници
Литература
- Баласчев С. Молитвени домове/тюрбета на къзълбашите в Източните Родопи. В – Перперек и прилежащият му микрорегион 80- 164. НБУ 2001. Съставител В. Фол. ISBN 954 535 243 4
- Любомир Миков, Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-ХХ век) бекташи и къзълбаши/алевии, ИК „БАН“, София 2007, ISBN 9789543221974
- Катерина Венедикова, Диана Гергова, „Демир Баба Теке – Българският Ерусалим“, „Агато“ 2006, ISBN 9789548761772
- Евгений К. Теодоров, Диана Гергова, Прабългарски и тракийски следи, ИК „Изток-Запад“, София 2006, ISBN 9543212996
- Българските алиани. Сборник етнографски материали. Съст. И. Георгиева. С., 1997
- Диана Гергова, Сборяново – свещената земя на гетите. Български бестселър, София, 2004
- Pavel Stefanov, The Religious and Folklore System of the Bulgarian Alians. – In: The Arab World and Islam: Identities and Intercultural Interactions. Papers from an International Academic Conference. Sofia, 2008
Вижте също
Външни препратки
Арабите в Турция са между 870 000 и 1 800 000 души. През 1995 г. тяхната численост е оценена на между 800 000 и 1 000 000 души.
Населяват основно югоизточните части на страната /вилаетите – Сиирт, Шърнак, Мардин, Диарбекир, Шанлъурфа, Хатай, Адана/ и Истанбул.
Повечето араби в Турция са мюсюлмани алевии. Около 18 000 от тях са християни.
Ахмет Абакай (на турски: Ahmet Abakay) е турски журналист и писател, ръководител на Асоциацията на прогресивните журналисти (Çağdaş Gazeteciler Cemiyeti Başkanı). Той е автор на много книги, включително „Последните думи на Хосана“ (Hoşana'nın Son Sözü) и „Съветник на министъра“ (Bakan Danışmanı'nın Not Defteri). Последната му книга, публикувана през 2013 г. – „Последните думи на Хосана“ е за майка му, която разкрива арменския си произход седмици преди да умре.
Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад (на арабски: بشار حافظ الأسد) е президент на Сирия от 2000 г. и лидер на партия Баас.
Избран е след смъртта на брат си - Басил от тогавашният президент и негов баща Хафез ал-Асад умира след 30-годишно управление. Башар Асад е наследствен "президент" - никога не е избиран с избори от народа.
Асад се дипломира от медицинския факултет на Университета на Дамаск през 1988 г. и започва работа като лекар в армията. Четири години по-късно той започва специализация в Западната очна болница в Лондон в специалност офталмология. През 1994 г. неговият по-голям брат и пряк наследник на бащата Басил загива в катастрофа и Башар се завръща в Сирия, за да продължи дейността на брат си. Той влиза във военната академия и участва в сирийската окупация на Ливан през 1998 г. През декември 2000 г. Асад се жени за Асма Асад. Избран е за президент на Сирия през 2000 г. и 2007 г.
Първоначално Асад е виждан като реформатор от международната общност, но тази илюзия е прекратена с неговата заповед за незабавни силови действия срещу протестиращите по време на Арабската пролет, което е и една от причините за развилите се събития в последвалата Гражданска война. Сирийската опозиция и по-голямата част от международната общност предявяват искания за оставката на Асад.
Асад принадлежи към религиозната общност на т.нар. Алауити, които образуват политическия елит на сирийската държава. Новият президент на Сирия е запален привърженик на интернет и застъпва тезата за развитието на компютърните технологии в Сирия.
Бинали Йълдъръм (на турски: Binali Yıldırım) е турски политик, последен министър-председател на Турция от 24 май 2016 до 9 юли 2018 г.
Гълъбец е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.
Зухал Демир (на кюрдски: Zuhal Demir) е белгийски адвокат и политик от кюрдски етнически произход, член на Новофламандски алианс. През 2010 година е избрана за член на Камарата на представителите на Белгия.
Ислямът (на арабски: الإسلام, МФА:[ʔislæːm]) е монотеистична авраамическа религия, основана на Корана – книга, смятана от мюсюлманите за буквално слово на единствения Бог (Аллах). Ислямът се основава още и на преданието (сунна), описващо учението и дейността на пророка Мохамед. В буквален превод „ислям“ означава „подчинение (на Бог)“.Последователите на исляма, наричащи се мюсюлмани, смятат своята религия за завършена и универсална форма на първичната монотеистична религия, разкривана и по-рано в различни времена и места, включително пред пророците Адам, Авраам (Ибрахим), Моисей (Муса) и Исус (Иса). Според ислямската традиция тези по-ранни послания са изкривени с времето. Мюсюлманските религиозни практики включват стълбовете на исляма – пет задължителни действия на поклонение пред Бог. Ислямското право (шариат) включва подробни предписания за почти всяка област на личния и обществения живот, като обхваща теми от банковото и военното дело до благотворителността и защитата на околната среда.Със своите около 1,6 милиарда вярващи, или 23% от населението на Земята, ислямът е втората по разпространение религия след християнството, а според някои оценки – най-бързо разрастващата се. Повечето мюсюлмани са привърженици на някои от двете главни разклонения на исляма – сунизъм и шиизъм.Ислямът е преобладаващата религия в Близкия изток и Северна Африка, както и в големи части от Азия и Субсахарска Африка. Значителни мюсюлмански общности има в Китай и Русия, както и на някои от Антилските острови. Около 13% от всички мюсюлмани живеят в Индонезия, най-голямата предимно мюсюлманска държава, 31% – в Индийския субконтинент, а други 20% – в арабските страни. Общности на мюсюлмански имигранти или хора, приели исляма, има в почти всички части на света.
Исляма е основна религия в Турция. Изповядва се от 99,8 % от населението на страната (според данни на ЦРУ).
Към 2009 г. официално регистрираните последователи на исляма в Швеция, граждани и пребиваващи, са 106 327. Други източници посочват между 450 000 и 500 000, което представлява близо 5% от цялото шведско население. От първото поколение мюсюлмани се смята, че 255 000 са сунити, 5000 – шиити, не повече от 5000 са ахмадии, алевити и други, и 5000 новопомохамеданчени – предимно жени, които са се омъжили за мюсюлмански мъже.
Ал-Кадмус (на арабски: القدموس) е град в северозападна Сирия, който административно попада в Мухафаза Тартус, намиращ се североизточно от Тартус и 14 km (8,7 mi) югоизточно от Baniyas. Близките населени места включват Каф Ал-Джаа и Масиаф на изток, Уади Ал Уюун и Ал-Шейх Бадр на юг, Хамам Уасел, ал-Камсия и Матен Ал-Сахел на югозапад, Таанита на запад, Ал Аназе на северозапад и Дейр Мама на североизток. Той се намира на изток от Средиземноморското крайбрежие и руините на замъка му стоят на плато на около 850 m над морското равнище и точно над града.Според Сирийското Централно статистическо бюро, Кадмус има население от 5,551 при преброяването от 2004 година. Той е административен център на едноименната нахия („окръг“), включваща 25 населени места с общо население от 22,370 през 2004 година. Жителите на нахията са предимно Исмаилити и Алевити, като всяка от двете групи представлява около 50% от населението. Селата и в околните нахии са основно заселени с с алевити.Кадмус е известен с археологическата си история и с средновековния си замък, който е служил като седалище на общността на Исмаилитите в Сирия, известни като Асасини по време на кръстоносната епоха. Днес замъкът се намира до голяма степен в руини и, заедно с някои разпръснати къщи от Османската епоха в града, служи като туристически обект. В Кадмус има и голяма джамия с осмостенно минаре. Градът е център на тютюневата промишленост на Сирия.
Кемал Кълъчдаролу (на турски: Kemal Kılıçdaroğlu) е турски политик, председател на опозиционната Републиканската народна партия в Турция.
Лата́кия (на гръцки: Λαοδικεία; на арабски: اللاذقية [Al-Lāðiqījah], на турски: Lazkiye, на латински: Laodicea ad Mare) е главно пристанище на Сирия на Средиземно море и столица на провинция Латакия.
За град Лясковец в Област Велико Търново вижте Лясковец.Лясковец е село в Южна България. То се намира в община Стамболово, област Хасково.
Маргат, известен също като Маркаб от арабски Qalaat Al-Marqab (قلعة المرقب, „Замък Стражева кула“) е замък близо до Банияс, Сирия, който е бил кръстоносна крепост и една от най-големите цитадели хоспиталиерите. Намира се на около 2 km от брега на Средиземно море и на около 6 km (3,7 mi) южно от Банияс. Замъкът остава в лошо състояние до 2007 г., когато започва неговата реконструкция и ремонт.
Към 2005 г. населението на страната възлиза на 18 448 752 души.
По данни на ООН, населението на Сирия е намаляло с 8 % т.е. с около 1,5 милиона за времето на гражданската война в страната.
Сева̀р е село в Североизточна България. То се намира в община Кубрат, област Разград.
„Сиви вълци“ (на турски: Bozkurtlar), официално самоназвание Идеалисти (Ülkücülük), е младежката организация на крайно дясната националистическа „Партия на националното движение“ (на турски: Milliyetci Hareket Partisi, MHP) в Турция.
Създадена е през 1961 г. от Алпарслан Тюркеш (Alparslan Türkeş). Тя е тясно свързана с пантюркизма. Сред нейните лидери е Абдуллах Чатлъ - осъждан за наркотрафик в Швейцария и Франция, уличен и обявяващ се за организатор на политически убийства, близък до забранените в 1990 г. от Европейския парламент НАТОвски структури „Гладио“, турската разузнавателна служба МИТ и организираната престъпност. Групировката се свързва с множество терористични актове, включително с извършените от Мехмет Али Агджа убийство на журналиста Абди Ипекчи, редактор на вестник „Миллиет“ и атентат в Рим срещу папа Йоан Павел II.
Турците в Белгия (на турски: Belçika'daki Türkler; на френски: Turcs en Belgique; на нидерландски: Turkse gemeenschap in België; на немски: Türken in Belgien) са етническа група в Белгия.
Йозгеджан Аслан (22 октомври 1995 – 11 февруари 2015 г.) е турска студентка, убита докато се противопоставя на опит да бъде изнасилена в микробус в град Мерсин, Турция. Тялото ѝ е изгорено и намерено на 13 февруари. Убийството е извършено от шофьора на микробуса Ахмет Сухи Алтиндьокен, баща му Некметин Алтиньокен и неговия приятел Фатих Гьокче. На всички извършители са връчени тежки доживотни присъди, без възможност за освобождаване от отговорност.
